Наблизо.
То винаги е било там... съвсем наблизо.
Под клепачите, под миглите, между пръстите...като тръпки, които бягат по тялото.
Като птиците, които се разпиляват в облаците, някак толкова близо...
Докосва кожата.
Докосва вятъра.
Докосва бурята... и ги създава.
Сънува сетивата ми.
Сънувам него. Будя се, но не си спомням лицата му.
То има толкова много тела, че всъщност няма.
То има пулс, но няма сърце.
То има искра, но няма очи... а е толкова близо.
Толкова близо.
Изгаря кожата от близост, изгори дланите ми.
То няма глас и ръце, но има Език.
То няма писменост, но създава символи.
То няма любов, но има сънища.
Толкова близо до мен и толкова кръвожадно усеща живота ми.
Аз съм толкова близо до теб.
И все по- близо..