StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,640
   Точки: 2,662,530
   Съобщения: 156,010
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И го нарече - човек

Взряна в ирисите ти,
прескачам нейде
далеч отвъд,
където в папурите
вятър пръска
семена на гуарана.
Когато залитна,
дали до мен ще си ти,
писъкът на душата ми
в шепите ти да се хване?!

Магистралите на живота ни
ярко осветени
фалшиво блестят
в изкуствените диаманти
по маргаритите на ревера.
Приятели и врагове.
Стъпка-две назад... -
тангото, в което
искам да се намеря,

а губя реалност
и като дим смъдя
в очите на Времето,
което не ни прощава.
Част от сенки,
които нямат имена
и като мен се губят,
изтляват, изтъняват...

Всички сме Юди по душа-
носим предателството
в кръвта ни.
Садим детелини
по края, над пропастта.
Търсим четирилистната,
от детствата ни недоизживяни.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2011-07-17
прочитания: 152
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход