Взряна в ирисите ти,
прескачам нейде
далеч отвъд,
където в папурите
вятър пръска
семена на гуарана.
Когато залитна,
дали до мен ще си ти,
писъкът на душата ми
в шепите ти да се хване?!

Магистралите на живота ни
ярко осветени
фалшиво блестят
в изкуствените диаманти
по маргаритите на ревера.
Приятели и врагове.
Стъпка-две назад... -
тангото, в което
искам да се намеря,

а губя реалност
и като дим смъдя
в очите на Времето,
което не ни прощава.
Част от сенки,
които нямат имена
и като мен се губят,
изтляват, изтъняват...

Всички сме Юди по душа-
носим предателството
в кръвта ни.
Садим детелини
по края, над пропастта.
Търсим четирилистната,
от детствата ни недоизживяни.