По горните етажи на мъглата
прозорците затварят тънки пръсти
на борове планински. Страх в душата
се свива. Падат сенки тежки, гъсти.
И статуята на свирача тъжен
се вглежда в онзи замък, там на хълма,
където всеки стигнал мъж е длъжен
наздравица да вдигне. Спи на хълбок
в покоите на здрача тишината,
а мишките на залеза се гонят.
Мелодия на лютни, смях, стакато.
От каменни стени сълзи се ронят.
Въздишат в` факлите души
на бивши хора,
инфантата е приказно красива.
Последен танц, по скулата умора
се плъзва в капка пот, горчи, изстива.
След малко ще угаснат светлините
и газеничетата пред иконите ще пушат.
Стар паднал ангел дълго ще се скита
сред спомените и в покоя ще се вслушва