Носи ме на ръце! Не ме изпускай /че твърде крехък е капризният ми свят/, дори когато тъй - по змийски съскам и без да искаш дръпваш се назад. Носи от ноктите ми кървавите рани /да, зная, че болят - а ти прости!/... Страхът ми нека скрит да си остане. Ех, по-добре за кучка ме мисли, отколкото да видиш слабостта ми - тя двама ни ще ни удави, знай, като изпуснато, убийствено цунами... а после... вярваш ли, че има рай?! Носи ме на ръце и ме обичай - и слаба, и жестока. Все едно. Като изхвърлено от кукувиче птиче, по чудо оцеляло. Без гнездо.