Път се извива - надалеч към небето,
губи се в океан от снежни звезди.
Вълци се скитат гладни в полето,
тях луната с изгорели мечти ще нагости.
Като сън се разлива под звездите морето,
вятър на самотна скала тайнства май й шепти.
В дълбините на здрача потъва нещо вече отнето,
а някъде в мрака тихо плачат самотни вълни.
Тишината идва с мълчание от ехото взето,
сълзи от корали красят всички скали.
Полето от безвремие е вече обзето -
скитници вълци изпиват луната със своите тъмни очи.