StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Една роза, или малко в повече тъга

Мразя, 
когато правиш така ...
Самотата отминава 
на пръсти.
Тази вечер нещо троши се, 
а нямам вина...
Все си повтарям, че
никога не е късно.
И гълъбите бели са 
високо в небето,
като в онзи мой стих...,
дето не го помниш вече.
Някаква аритмия е 
впила пръсти в сърцето.
Чакай, чакай...
къде тръгна полуоблечен?!
Силна съм и няма да умра,
гологан черен съм, дяволско семе,
просто малко ме е 
стиснала онази тъга...
дето, че имам сърце 
никак не и дреме.
А пейката хейййй там 
е някак си сама.
Да приседнем за малко,
ще ни забърка нощта магия.
Потръпват раменете ми,
не, не плача.Ех, и ти сега ...
Ако се изгубиш в очите ми...
не се плаши, ще те открия.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2009-02-08
прочитания: 286
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход