Мразя, 
когато правиш така ...
Самотата отминава 
на пръсти.
Тази вечер нещо троши се, 
а нямам вина...
Все си повтарям, че
никога не е късно.
И гълъбите бели са 
високо в небето,
като в онзи мой стих...,
дето не го помниш вече.
Някаква аритмия е 
впила пръсти в сърцето.
Чакай, чакай...
къде тръгна полуоблечен?!
Силна съм и няма да умра,
гологан черен съм, дяволско семе,
просто малко ме е 
стиснала онази тъга...
дето, че имам сърце 
никак не и дреме.
А пейката хейййй там 
е някак си сама.
Да приседнем за малко,
ще ни забърка нощта магия.
Потръпват раменете ми,
не, не плача.Ех, и ти сега ...
Ако се изгубиш в очите ми...
не се плаши, ще те открия.