The Last Wish&Womanly

Пухкави облаци на воля се стелят,
в необятното небесно пространство...
Красотата извира, погледите сами ни говорят,
наслаждавайки се на това райско блаженство..

Кървави сълзи от душите изтичат,
очи във болка над хоризонта летят.
Усмивки между тръни ръждиви не ще разцъфтят,
смехът със оловен печат от мрак ще го забранят...

Сърцето от мъка се разкъсва,
Блясъкът в очите за миг се разпръсва.
Душата - изпълнена с болка и тъга,
спасение търси в мрака на брега...

Сърце пулсира, стегнато във старата броня -
вие като порутенатата  кула брегът.
Отнети на човеците бяха ръцете от зноя -
черни гарвани трохи от живота кълват...

Животът спира в този миг.
Човеците надават силен и последен за живота си вик...
В хор пеят прощална песен – балада,
молейки се отчаяно, за капчица пречистваща душите пощада...

Дните събрани ще изгорят на клада,
извиват тела спомените със житейска наслада.
Но всеки миг отминал във тях ще горчи,
камбана сред пепелта остана самотна пак да звъни...

Звънът ѝ, като ехо ще се разнася в планината,
разцепвайки със жалния си звук тишината.
Последно сбогуване - и настъпва краят на дните.
Душите отлитат, сливайки се като мечти със звездите...