/триптих/
1.
Не минавай отвъд усмивките,
бърза е реката там -
ще те отвлече към
сумрачните подмоли на
измамното щастие.
В зениците ми -
обърнато анемично небе...
Ухожу прочь...
Куда-же?!... В ненастье
2.
Бъди по- оптимистична...
но светът ни се руши -
носим се на смокиново листо
към ръбчето на бездната
и се смеем лудо
/може би, за да не боли/.
Феромоните на копнежа
са еуфорично нежни
3.
И все пак долу
купонът ще е на 6.
Като ще горим поне
нека да е.... ех,
ти си знаеш!
Смесват се вихрено
земята с небе.
Коктейлът е силен и
не ми пука за края