\"Each night I lie in my bed
And I think about it
Oh my dark friend
Can you give me an answer
The people that we love
We cannot understand
Every day the people that we love are hurt...\"
Сега съм мръсна.
Мислите ми са нечисти,
навяти с кал от
пътища разблудни.
Притихват в дланите ми
тъжни ветровете
и шепнат притчи -
рани за сърцето.
Ще скитам дълго
и с дъжда без глас
ще плача,
от евтино вино
опиянена,
изпито тъй, напук
във нощ студена,
когато болката си
прави място в мене,
за да напомни,
че сме смъртни
и нетрайни,
че само сън-мечта са
ни крилете,
че вехнем бързо
като слабо цвете
и вечно търсим
място под небето,
където да се скрием
от Съдбата,
а тя познава
кътните ни зъби
и хвърля заровете,
смеейки се грубо...
Прозвънва грош
на масата, залята
с прокиснали копнежи
и надежди...
Отивам си,
вървя,
не се оглеждам,
във шепа скрила
сетната си нежност,
за да не гасне-
пламъче страхливо,
което сънищата ти
ще озарява.
Заспиваш ли?
С усмивка те завивах,
но стана късно...
и ще те оставям.