Въртележката на стъпалата.
Утринни часове,
пълни с недоспала мъгла.
В окото на улично куче -
соната
(партитурата дъвче
уморената му сълза).
Ако делникът ме
захапе злобливо,
дали ще побеснее
представата ми за ден,
пълен с мило-грижовна
учтивост?... Антидот?!
Антидотът е в мен.
Щипка-две
непукизъм и ласка,
и инжекция, тъй -
за късмет.
Две кафета,
в пластмасова чашка.
Черпя.
Вече часът е ...
без пет.
И завъртам се пак -
неваляшка,
с нарисувана криво уста.
В мен принцесата с
две Пепеляшки бъбре,
чака да мине деня.
От парфюма ми кихва дъгата
и притваря очи с топъл дъжд.
Вечерна напитка с приятел...
Време, рестото, моля, задръж!