StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,678
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,177
   Точки: 2,645,446
   Съобщения: 154,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дъждовна вода в отпечатък от стъпки отминали

Докато събличаш думите, 
в едно небе без дъно...
метаморфозата 
превръща какавидите 
в пеперуди,
а после им прави 
скулптури от кристал.
Дамгосва рамото ми
с татуировка-присъда.
Няма да призная,
че за теб ми е жал.
Тежат стъпките ти
по тревите уморени,
но те ще премълчат
къде си отишъл по здрач,
онзи здрач същият,
след като пропели са петлите,
а в съня си съм мислила,
че това е несдържан мъжки плач.
Не плачат мъжете
(дали не бе заблуда?!
или пък забрана,
която заключва души)
Гласът ми се счупи
Не вярвам вече в чудо...
А ти все... се връщаш, 
когато притворя очи


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2009-02-06
прочитания: 230
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход