StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,900
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,016
   Точки: 2,667,904
   Съобщения: 172,055
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ч 8 М

Върховна зверщина салатата достави, 
но никой сирене топящо се отново не дояде
защото скри се в гъстата мъгла
радиоактивния копнеж по шепа гущери.

И ето - има месечина, има светоглед от лед, 
запазени в сумрака чрез арктичен змей,
туй що угасне веч не се смей,
откакто сиамската свещичка тлей.

И тук след петнадесетий час
събужда се с мигрена незнаен водолаз,
в капка нефтена плувал той смутено поразен,
от блясък молекулен извисен.

Приижда Надремия - страшната река,
извежда прилепи извън града,
свисти тревожно без своята следа,
останала в безумна глуха слепота.

Но ето в галактическия марш,
негодува разумът сега, 
развеселена от отминал бърже шарж,
съвкупно мисли младежта.

Нито храбра птица, нито муден валс
не мери себе си чрез младостта,
и глистът извънземен с неизменен фалц, 
прегрупира бърже свежестта.

Найлон ли бе това, или бе импулс,
шокиращ в миг античността,
и без следа от слънчев пулс,
осмо селфи прави си една жена.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-03-08
прочитания: 76
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход