Била ли си частица от житейското ни гробище,
заровена до шия в кал - с отсечени ръце -
отстоявайки личността си като становище,
заради идеята, че всеки жив е - само да умре!

Виждала ли си лицето на любимата,
отразило огледалата изкривени на света -
покри ли мислите си със воал от зимата,
изтъкана паяжина сълзи - пролети с тъга в снега?

Потърси ли някога в купчините желания -
изгубените очи от единствената нощ,
която обрече душата ти на вечност от страдания,
а ти покръсти живота с епитета \"лош\"!

Намирала ли си някога утехата
от тежестта на вречената ти - божествена съдба -
или се сви, останала самичка на пътеката,
която се оказа непосилна да бъде сбъдната ти мечта?

Била ли си на градското бунище тъжно,
не онова - поддържано от градската управа със пари,
а другото - на дива страст - целуваща каменните устни на заспалите -
на Смъртта - кръжаща върху купища огризки... останали от личните ни светове!