uFeel.me
Безсъници
Автор: ivosla,  14 декември 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 378
Отново съм буден, сам и умислен
във кадифения нощен уют.
Отново със болка за себе си мисля:
“Дали пък наистина не съм малко луд?”

 

В нощта ми безсънна нахлува тъга,
облечена в роба от черно еднообразие
- старица съсухрена с кандило омазнено
с трепереща длан ме докосва сега.

 

Душата, обвзета от хлад, потрепери;
съзнание лута се в спомени бледни.
И огънче малко във тях то намери,
но с огънче трудно стопля се ледник.

 

О, ти самота! Ти, мрачно изкуство!
Ти, есен човешка, душевна слана.
Попарваш без жалост красивите чувства,
подтикваш ме вечно да търся вина.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me