В нощта ми безсънна нахлува тъга, облечена в роба от черно еднообразие- старица съсухрена с кандило омазненос трепереща длан ме докосва сега.
Душата, обвзета от хлад, потрепери;съзнание лута се в спомени бледни.И огънче малко във тях то намери,но с огънче трудно стопля се ледник.
О, ти самота! Ти, мрачно изкуство!Ти, есен човешка, душевна слана.Попарваш без жалост красивите чувства,подтикваш ме вечно да търся вина.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me