Тази вечер надникнах в душата ти…
Тя не отвори тайни покои.
Беше жадна. Отпи от сълзата ми…
Пожела да говорим… говорим…
И добър събеседник се случи…
Да разказвам свободно ме провокира.
За какво ли не… Като вярно куче
във очите ми непрестанно се взира.
Нощта влезе в своите владения.
И танцувахме… Танго до полуда…
С най-страстното нетърпение.
После тръгнах тихо… да не те будя…
© Павлина Петрова