Абстрактни рисунки на образи без лица,
безплътно вият се в черната земя...
Светлината – с щрихи и светлосенки замъглена,
в робиня на Мрака превръща се - завинаги пленена...
Умира надеждата - срещнала задънен път...
Разкривените линии отвеждат я – към Страшния съд...
Подложена на неописуемо изтезание,
присъдата й е изречена - Болезнено страдание.
Безлики очертания в конвулсии се гърчат.
Бледи петънца по листа прехвърчат...
Ситни капки истини – тихо ромолят,
изпарявайки се в безкрайността – глухо шумолят...
Дълбаещи звуци от остри кинжали,
оставят тъмни следи и неизлечими рани...
Изтръгват чувствата им - без капка суета...
Изсмукват им като смок – безпощадно кръвта...
Абстрактни рисунки на образи без лица,
безплътно вият се в черната земя...
В тъмнината – оплетени от невидими мрежи,
заключени до гроб остават – със собствените си копнежи.