StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,111
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,521
   Точки: 2,649,699
   Съобщения: 153,585
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

АЗ УГАСИХ ЛУНАТА

Бавно гася луната

в пепелник-мухоловка,

а една непозната

ми донесе призовка,

че ще бъда свидетел

аз на Страшния съд,

и света ще е пепел,

пепел ще е светът.

 

     *****

 

В мойта чаша тъгата

е намерила дом,

аз съм дим сред мъглата,

развален телефон,

и набират ме само

по погрешка, случайно,

все е то неразбрано

в мен сърцето омайно.

 

И говоря си с гарвани

(те поне ме разбират...)

гледам новите варвари,

как доброто убиват.

Търся пътя към другите,

но ме спират ченгета

и ме водят при лудите

(симпатични момчета)

диагнози ми дават,

и венозни инжекции,

в маймунарник ме слагат,

и изнасят ми лекции.

 

После пак съм навън

(но с дискретен надзор...)

давя се във огън

и ме хранят със тор...

Този град е отчаян,

а във него живея.

Е, квартала е краен

и почива в неделя...

 

     *****

 

А една непозната

ме избра за свидел -

Аз угасих луната,

но светът ще е пепел,

че друг гаси... земята...

 

30.07.2014.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-11-25
прочитания: 38
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход