От тук до там са само крачки,
а цяла бездна е пред мен...
От отговори и загадки
безсмислен ми е всеки ден.

Сънят обърках със реалност,
преплетох факти и мечти.
Илюзията иска вярност –
във хаоса сме и аз, и ти.

Прегърнати, отричаме живота –
отрекохме дори смъртта!
Безкрай, безвремие, безвечност,
безсрам, безсмислие – без тях!

21.04.2003г.