Познавам ли те? Май че съм те срещал?
Не беше ли момичето с черните очи,
Което исках да поканя аз на среща?
Аха! Седяхме на един и същи чин!

В четвърти клас, си спомням, беше.
И помня онзи първи час,
Отвори плахичко вратата
И седна до един от нас.

Щастливец бях, признавам си, тогава,
Когато си избра место до мен,
И всички погледи във класната ни стая
Се втренчиха в чина ми потрошен.

Последен бе, в най-крайната редица,
Далеч от черната дъска и тебешир,
Покрит от зоркото око на даскалица,
Която тайничко наричахме вампир.

Досети се, щом се усмихваш!
Припомни си онези далечни дни,
Когато от любов по теб въздишах,
По теб и черните очи.

А спомняш ли си бялата си рокля
И нашите три усмихнати деца,
Които днес с нас ще отпразнуват
Петдесет годишната любов?

Познавам те и съм те срещал
Всяка сутрин, обляна в утринни лъчи,
И цял живот съм бил щастлив, че ти отсреща
Прегръщала си ме с черните очи.