C’è una città di questo mondo,
ma così bella, ma così strana,
che pare un gioco di fata morgana
o una visione del cuor profondo.

Avviluppata in un roseo velo,
sta con sue chiese palazzi giardini
tutta sospesa tra due turchini,
quello del mare, quello del cielo.

Così mutevole! A vederla
nelle mattine di sole bianco,
splende d’un riso pallido e stanco,
d’un chiuso lume, come la perla;

ma nei tramonti rossi affocati
è un’arca d’oro, ardente, raggiante,
nave immensa veleggiante
a lontani lidi incantati.

Quando la luna alta inargenta
torri snelle e cupole piene
e serpeggia per cento vene
d’acqua cupa e sonnolenta,

non si può dire quel ch’ella sia,
tanto è nuova mirabile cosa:
isola sacra misteriosa,
regno infinito di fantasia…

Cosa di sogno, vaga e leggera;
eppure porta mill’anni di storia,
e si corona della gloria
d’una grande vita guerriera.

Diego Valeri


Венеция

Има на света едно градче омайно,

толкова чудно, толкоз красиво,

сякаш на миража творение дивно

или пък видение на сърцето безкрайно.

 

Във розово було завито градчето,

пълно със църкви, палати, градини,

а около него - искрящо сини  –

отдолу - морето, a отгоре – небето.

 

Само да го видиш – тъй променлùво

във утрините със слънцето бяло

блести със усмивка уморена и вяла,

обгърнато в светлина, като перлата сива;

 

но във залезите огнено червени

е като лодка пламенна, златна,

сияен кораб, необятен,

плаващ до омайни брегове, отдалечени.

 

А когато луната в сребристо облива

облите куполи и кулите стройни

и се лъкатуши в изворите многобройни

водата тъмна и ленива,

 

какво представлява е чак непонятно

тоз градец чудат и омаен,

остров свещен и потаен,

на фантазията - царство необятно.

 

Като някакъв сън е - приятен и лек;

зад гърба си със история хилядолетна,

увенчан със славата заветна

на един живот героичен и велик.