Вечер

Над ливадите мрачни прозвънна,
прозвуча над рекичката ясна,
прелетя над горичката сънна,
на брега срещу мене проблясна.

Лъкътуши далеч в полумрака
и на запад изтича реката.
Като дим разлетя се рояка
бели облаци с ръбове злати.

Ту е влажно на хълма, ту жарко,
и в нощта още лъха на ден,
но от изток зорницата ярко
заблестя с огън синьозелен.


ВЕЧЕР

Афанасий Фет

Прозвучало над ясной рекою,
Прозвенело в померкшем лугу,
Прокатилось над рощей немою,
Засветилось на том берегу.

Далеко, в полумраке, луками
Убегает на запад река.
Погорев золотыми каймами,
Разлетелись, как дым, облака.

На пригорке то сыро, то жарко,
Вздохи дня есть в дыханье ночном,-
Но зарница уж теплится ярко
Голубым и зеленым огнем.