StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

В небе тают облака...

Облак в знойна вис се свива
и река в лъчи обляна
искрометно се извива
като лента от стомана.

Час по час е все по-вряло,
скри се сянката в гората,
и полето избеляло
вее сладки аромати.

Чуден ден! Всевечно тука
пак ще е така – реката
ще тече и ще блещука,
и ще лъхат зной полята.


Федор Тютчев

В небе тают облака,
И, лучистая на зное,
В искрах катится река,
Словно зеркало стальное...

Час от часу жар сильней,
Тень ушла к немым дубровам,
И с белеющих полей
Веет запахом медовым.

Чудный день! Пройдут века -
Так же будут, в вечном строе,
Течь и искриться река
И поля дышать на зное.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Преводи
публикувана на: 2009-02-05
прочитания: 215
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход