Температура на тялото
ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО
Неприветливо небе, счупен уличен фенер и студен вятър Непозната сянка, стъпки на изоставеност Свободата бе отнета
Ако се събуди... Смеещ се глас потъва в омърсеното тъпанче И насилието ме изнасилва
Да го разбереш е невъзможно Защо бях избран? Някой трябва да отговори
Иска ми се някак да ми отговориш, че това е просто ужасен сън До каква степен трябва да викам, да се измъчвам и да страдам, докато е добре за теб? Моля те, искам да ми кажеш, че това е ужасен сън С глас, който трепери, аз крещях и крещях, Отново и отново
Няма ръка, която да приведе във вид разрошената коса Смеещ се глас заглъхва в замърсеното тъпанче Температурата на тялото в несвяст се смесва с тази на идващата зимата
Снишавам глас и нареждам на измъченият мен да продължа да живея Да не изпусна от поглед живите Снишавайки глас, ще помня треперещата нощ в болка Прости ми моят непрекъснат дъх...
Иска ми се някак да ми отговориш, че това е просто ужасен сън До каква степен трябва да викам, да се измъчвам и да страдам, докато е добре за теб? Моля те, искам да ми кажеш, че това е ужасен сън Накрая, искам просто да се смея още веднъж
TAION
A wintry sky and the broken streetlight cold wind. Unknown shadow the footprint of desertion. Freedom was taken. If it wakes up a gloomy ceiling. A laughing voice sinks in the eardrum it is soiled. And violence rapes me. An understanding is impossible. Why was I chosen ? Someone should answer ... どうか酷い夢だと答えて欲しい どれだけ叫び 悶え 苦しめばいい どうか酷い夢だと教えて欲しい ちぎれそうな声で何度も叫んだ There is no hand of preparing of the disordered hair. A laughing voice sinks in the eardrum a faint temperature is mixed in the midwinter. 声を殺して枯れそうな自分に言い聞かせていた 生きる事を見失わぬよう 声を殺して震えた夜は痛みに溺れていく 途切れそうな息を許して... どうか酷い夢だと答えて欲しい どれだけ叫び 悶え 苦しめばいい どうか酷い夢だと教えて欲しい 最後にもう一度だけ笑ってみたい
---------------------------------
Това е песен на японската банда The Gazette, издадена в едноименният им албум "NIL" през 2006. Посветена е на истински случай, инцидент, случил се в Япония, за който групата не говори много. Вокалистът казва само, че е нещо, за което е прочел в интернет и го е разтърсило дълбоко. Спекулации на фенове са, че историята се отнася до трагичната смърт на млада жена с името Джунко Фурита, известна още като "Момичето в бетона", която умира през 1989 на 17 годишна възраст.
Слушала съм песента и историята към нея много пъти, но няколко седмици, след като го прочетох сама, това не ме оставя на мира. И реших, че трябва да пиша за това. Защото когато добри хора станат жертва на несправедливост, някой трябва да знае.
Фурита е била ученичка и е работела след часовете, когато е била издебната и отвлечена от четирима нейни връстници, млади мъже, момчета, за единият се смята, че е имал чувства към нея, но тя никога не му е отвърнала. И четиримата са били замесени с Якудза, заплашили са, че ще намерят семейството й, ако се съпротивлява, и я водят в частна къща, където я държат затворена и я изтезават в продължение на 44 дни.
Фурита веднъж успешно се свързва с полицията, но един от похитителите й съобщава, че това е фалшив сигнал, след което тя бива жестоко пребита. Полицията все пак идва да огледа жилището, но дори не влизат вътре защото им е казано, че къщата е празна. По време на престоят си, четиримата заливат три пъти Джунко Фурта с газ и я запалват жива. Изливат восък в очите й, обезобразяват гърдите й, премахвайки лявото й зърно, карат я да мастурбира пред тях. Случилото се е през месец Декември, мъжете са я затваряли във фризер и са я оставяли да спи гола на терасата, при минусови температури. По време на похищението, те са я изнасилили повече от 400 пъти. Пъхали са фойерверки и други предмети във вагината й, и са ги възпламенявали. Накрая, обезобразна и неспособна да сдържа физиологичните си нужди, тя се е изпуснала на пода, за което е била запалена жива, отново.
Накрая тялото й просто отказва и тя умира от раните си. Уплашени да не бъдат съдени за убийство, мъжете изхвърлят тялото й в циментена фондация, където са я разпознали по пръстовите отпечатъци, лицето й тялото й са били обезобразени до степен, в която никой не е можел да определи коя е.
Похитителите са били съдени многократно, получават условни или минимални присъди. Майката на едно от момчетата осквернява гроба на момичето, вбесена, че тя е унищожила живота на синът й. Майката на Фурита полудява, когато научава за дъщеря си. За съжаление, това далеч не е единственият подобен случай по престъпност и жестокост в Япония.
--------------------------
Пиша за това, защото откакто научих, ме яде отвътре. Няма и ден, в който да не се опитвам да не мисля за това. Хората, които коментират под публикациите, реагират точно както аз реагирах - "Как е възможно да съществува подобна непринудена жестокост?"
..............
Истината всъщност е, че всички чудовища са хора, поставени на пиедестал. А всички просто си затварят очите, когато не става дума за тях, и искат изпълнен със светлина и захаросани обещания утрешен ден. Извръщат погледи, защото в твърде гадно да слушат как момиче е било убито, как никой не й е помогнал, въпреки по време на изтезанията над сто човека са знаели, че тя е там, и никой не е направил нищо, за да й помогне.
Някой трябва да знае, когато нещо лошо се случва на добър човек. Някой трябва да си го спомня.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|