StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,054
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,407
   Точки: 2,649,141
   Съобщения: 153,406
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Температура на тялото

ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО


Неприветливо небе, счупен уличен фенер и студен вятър
Непозната сянка, стъпки на изоставеност
Свободата бе отнета

Ако се събуди...
Смеещ се глас потъва в омърсеното тъпанче
И насилието ме изнасилва

Да го разбереш е невъзможно
Защо бях избран?
Някой трябва да отговори

Иска ми се някак да ми отговориш,
че това е просто ужасен сън

До каква степен трябва да викам, да се измъчвам
и да страдам, докато е добре за теб?

Моля те, искам да ми кажеш, че това е ужасен сън
С глас, който трепери, аз крещях и крещях,
Отново и отново

Няма ръка, която да приведе във вид разрошената коса
Смеещ се глас заглъхва в замърсеното тъпанче
Температурата на тялото в несвяст се смесва
с тази на идващата зимата

Снишавам глас и нареждам на измъченият мен
да продължа да живея
Да не изпусна от поглед живите
Снишавайки глас, ще помня треперещата нощ в болка
Прости ми моят непрекъснат дъх...


Иска ми се някак да ми отговориш,
че това е просто ужасен сън

До каква степен трябва да викам, да се измъчвам
и да страдам, докато е добре за теб?

Моля те, искам да ми кажеш, че това е ужасен сън
Накрая, искам просто да се смея още веднъж




TAION


A wintry sky and the broken streetlight cold wind.
Unknown shadow the footprint of desertion.
Freedom was taken.

If it wakes up a gloomy ceiling.
A laughing voice sinks in the eardrum it is soiled.
And violence rapes me.

An understanding is impossible.
Why was I chosen ? Someone should answer ...

どうか酷い夢だと答えて欲しい
どれだけ叫び 悶え 苦しめばいい
どうか酷い夢だと教えて欲しい
ちぎれそうな声で何度も叫んだ

There is no hand of preparing of the disordered hair.
A laughing voice sinks in the eardrum a faint temperature
is mixed in the midwinter.

声を殺して枯れそうな自分に言い聞かせていた
生きる事を見失わぬよう
声を殺して震えた夜は痛みに溺れていく
途切れそうな息を許して...

どうか酷い夢だと答えて欲しい
どれだけ叫び 悶え 苦しめばいい
どうか酷い夢だと教えて欲しい
最後にもう一度だけ笑ってみたい






---------------------------------






Това е песен на японската банда The Gazette, издадена в едноименният им албум "NIL" през 2006. Посветена е на истински случай, инцидент, случил се в Япония, за който групата не говори много. Вокалистът казва само, че е нещо, за което е прочел в интернет и го е разтърсило дълбоко.
Спекулации на фенове са, че историята се отнася до трагичната смърт на млада жена с името Джунко Фурита, известна още като "Момичето в бетона", която умира през 1989 на 17 годишна възраст.

Слушала съм песента и историята към нея много пъти, но няколко седмици, след като го прочетох сама, това не ме оставя на мира. И реших, че трябва да пиша за това. Защото когато добри хора станат жертва на несправедливост, някой трябва да знае.



Фурита е била ученичка и е работела след часовете, когато е била издебната и отвлечена от четирима нейни връстници, млади мъже, момчета, за единият се смята, че е имал чувства към нея, но тя никога не му е отвърнала. И четиримата са били замесени с Якудза, заплашили са, че ще намерят семейството й, ако се съпротивлява, и я водят в частна къща, където я държат затворена и я изтезават в продължение на 44 дни.

Фурита веднъж успешно се свързва с полицията, но един от похитителите й съобщава, че това е фалшив сигнал, след което тя бива жестоко пребита. Полицията все пак идва да огледа жилището, но дори не влизат вътре защото им е казано, че къщата е празна.
По време на престоят си, четиримата заливат три пъти Джунко Фурта с газ и я запалват жива. Изливат восък в очите й, обезобразяват гърдите й, премахвайки лявото й зърно, карат я да мастурбира пред тях.
Случилото се е през месец Декември, мъжете са я затваряли във фризер и са я оставяли да спи гола на терасата, при минусови температури. По време на похищението, те са я изнасилили повече от 400 пъти.
Пъхали са фойерверки и други предмети във вагината й, и са ги възпламенявали.
Накрая, обезобразна и неспособна да сдържа физиологичните си нужди, тя се е изпуснала на пода, за което е била запалена жива, отново.

Накрая тялото й просто отказва и тя умира от раните си. Уплашени да не бъдат съдени за убийство, мъжете изхвърлят тялото й в циментена фондация, където са я разпознали по пръстовите отпечатъци, лицето й тялото й са били обезобразени до степен, в която никой не е можел да определи коя е.


Похитителите са били съдени многократно, получават условни или минимални присъди. Майката на едно от момчетата осквернява гроба на момичето, вбесена, че тя е унищожила живота на синът й.
Майката на Фурита полудява, когато научава за дъщеря си.
За съжаление, това далеч не е единственият подобен случай по престъпност и жестокост в Япония.







--------------------------





Пиша за това, защото откакто научих, ме яде отвътре. Няма и ден, в който да не се опитвам да не мисля за това. Хората, които коментират под публикациите, реагират точно както аз реагирах - "Как е възможно да съществува подобна непринудена жестокост?"


..............



Истината всъщност е, че всички чудовища са хора, поставени на пиедестал. А всички просто си затварят очите, когато не става дума за тях, и искат изпълнен със светлина и захаросани обещания утрешен ден.
Извръщат погледи, защото в твърде гадно да слушат как момиче е било убито, как никой не й е помогнал, въпреки по време на изтезанията над сто човека са знаели, че тя е там, и никой не е направил нищо, за да й помогне.



Някой трябва да знае, когато нещо лошо се случва на добър човек.
Някой трябва да си го спомня.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Преводи
публикувана на: 2019-11-30
прочитания: 28
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход