Сонет 66
У. Шекспир

Зова смъртта. Живот непоносим;
Достойнството принудено да проси
Простащината хили се без грим,
И скъп костюм нищожеството носи,
И правдата дамгосана лъжливо,
И девственост брутално поругана,
И силата скована в мощ фалшива,
И подлостта с похвали увенчана,
И истината в глупост обвинена,
И глупостта със вид на ерудит,
И жално онемяло вдъхновение,
И чест в услуга на порок открит:

Бих тръгнал си от мерзост уморен,
Ала самотна ще е любовта след мен!


SONNET LXVI

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:

Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.