Не ме гледай в очите. Лабиринти от сняг.

Лесно ще се изгубиш. Няма да завалят...

В заключение  скокът - безсрамния бяг...

Те разбиват щитове  дори когато спят.

 

Не ме гледай в очите. Не се връщам назад.

Каменната самота не влече на дъно.

Помръкналото слънце – разумна  отплата

за желанието сам за себе си да бъдеш...

 

НЕ СМОТРИ  МНЕ  В  ГЛАЗА...

Не смотри мне в глаза. Лабиринты из снега.
Потеряться легко и не будет дождей.
Завершая прыжок - не стыдятся разбега
И ломают замки не имея ключей.

Не смотри мне в глаза. За чертой невозврата
Одиночество камнем не тянет на дно.
Посеревшее солнце - разумная плата
За желание жить для себя одного...