StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,942
   Потребители: 12,426
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,260
   Точки: 2,668,234
   Съобщения: 171,505
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

АЙЯ-СОФИЯ

Светилниците грееха, невнятен
езикът бе – от Святия коран
четеше шейхът – в мрака необятен
пропадаше огромният таван.

Крив ятаган издигнал над тълпата,
лик шейхът вдигна, сви очи – и страх
сляп царстваше, примирайки раята
лежеше на килимения прах...

А светнал храма в утринта мълчеше
в смирение и свята тишина,
и слънце ярко купола зареше
в непостижима висина.

И гълъби със гукане из него
се рееха, струеше своя зов
небето през стъклата в сладка нега
за тебе Пролет, и за теб, Любов!

АЙЯ-СОФИЯ

Светильники горели, непонятный
Звучал язык, - великий шейх читал
Святой Коран, - и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал.

Кривую саблю вскинув над толпою,
Шейх поднял лик, закрыл глаза - и страх
Царил в толпе, и мертвою, слепою
Она лежала на коврах...

А утром храм был светел. Все молчало
В смиренной и священной тишине,
И солнце ярко купол озаряло
В непостижимой вышине.

И голуби в нем, рея, ворковали,
И с вышины, из каждого окна,
Простор небес и воздух сладко звали
К тебе, Любовь, к тебе, Весна!

Иван Бунин (1903 - 1906)

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Преводи
публикувана на: 2011-07-26
прочитания: 268
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход