* * *

 

Забравен блясък на очи

аз виждам и долавям смътно

с цигулките как нежно, гръдно

друг глас сега във мен звучи.

 

Гласът забравен на момиче,

защо ти в мене прозвуча -

сега, когато вихри плачат

във вледенената душа...

 

А миналото без следа

е днес... и само чужди страсти

напомнят ми за младостта

и за отминалото щастие.

 

Превод от руски: К. Костадинов

 

 

 

* * *

 

Я вижу блеск, забытый мной,

Я различаю на мгновение

За скрипками – иное пенье.

Тот голос низкий и грудной,

 

Каким ответила подруга

На первую любовь мою.

Его доныне узнаю

В те дни, когда бушует вьюга,

 

Когда былое без следа

Прошло, и лишь чужие страсти

Напоминают иногда,

Напоминают мне – о счастьи.

 

Александр Блок