Момичета влюбени, защо си отивате,
добрите момчета, какво са без вас,
в самотните нощи, сами ли ще скитате,
сред своето его и късния час?

В сърцата ви черни намирате бъдеще,
с пороците грозни издигате рай,
обичате тези срамът ви предлагащи,
зарили глава в неизбежния край.

А имаше време, изпълнено с чувство,
за дружбата място под светло небе,
в което \"любов\" бе изящно изкуство -
картина от страсти във цветно море.

Сега си отивате, но ний ще тъгуваме,
запазили топлия спомен във нас,
и само във мислите пак ще целуваме,
тез устни прекрасни, дарени за власт.