Спрях се за миг почти на ръба
и погледнах напред към отиващата си луна.
Вълните се разбиваха долу в скалите,
а тъмната вода блестеше бледо, отразявайки лъчите.

Замислих се за отминалите времена,
загърнат от житейската тъга.
Докоснах се до спомена за мечтите,
когато щях да сложа край на дните.

Часовникът спря минутите да отброява,
всичко бе застинало - и вълните не шумяха.
Безмълвно обгръщаха черните скали
и ледени пръски галеха затворените ми очи.

Вятърът тихо съпътстваше ме към ръба,
щастливо вярвах, крачейки с гордо вдигната глава.
След миг болката щеше да приключи,
душата оковите щеше да отключи.

Направих стъпката финална, водеща към вечността
и дарих на морето една последна, радостна усмивка.
Разперих ръце, като птица във нощта,
и полетях надолу, в полета преди смъртта.