Самота,болка и тъга,това е моята душа няма радост,няма щастие,но в очите пак блести сълза.Защо сам толкова нещастна,защо ли няма те до мен,защо усмивката ми ти открадна и остави сърцето ми във вечен плен.Кога и аз ще се усмихна,кога ли ще живея пак?Защо ли търся щастие,а намирам само мрак?Колко сълзи ще трябва да изплача,колко болка да понеса,защо ли за някои има щастие,а за други само тъгa.Сърцето ми детско за радост копнее,но няма радост а разбити сърца.в него остана да тлее единствено жарта на болката и самотата.Надявам се да намеря в себе си сили всяка сълза да пресуша.От цялата болка пропита в сърцето ми аз воля гранитна ще изградя.И няма да плача,и няма да страдам,и силна ще бъда в този живот.Дори да обичам не ще го показвам,аз вече не вярвам в любовта......