Той беше на четирдесет години.

Красив и умен, нежен и добър.

Постигнал всичко сам и без роднини,

Превръщайки тъгата в каламбур.

 

И не веднъж живота го разтърсил.

Осъден на години самота,

по пътя дълъг само обич търсил,

жадувал я със цялата душа!

 

Накрая срещнал тъй красиво цвете-

Желана нежност, дивна красота.

Преплели се съдба с съдба

и двете, най-сетне преоткрили любовта.

 

Ала съдбата му бе зла, коварна,

как щастието тя да понесе?

На пъклен план докрай остана вярна

и любовта успя да отнесе.

 

Отново сам! Кое е вече важно?

Парите? - Не! Живота? - Суета!

О, спри за миг! Недей сърце продажно!

Не чукай на залостена врата!!!

 

И ето го, във локва кръв..., във мрака...,

като Икар - за малко полетял.

Навярно светлината там го чака...,

а тука - само болка и печал.

 

О Крис! Душа, родена от дъгата!

Душа на ангел, носещ добрина!

Със дъх студен довя при нас тъгата.

Защо разкъса толкова сърца?

 

Ликувай зло, незнаещо пощада,

безмилостно, без чувство за вина.

Сълзите ни получи за награда.

Една звезда угасна във нощта...