Неразбран оставаш
в мислите си тежки.
Страница отваряш
тихо, но зловещо.

Пристъпваш бавно в мрака,
самотно се оглеждаш.
Няма никой сякаш -
не виждаш, но усещаш.

Ще ти се да викаш,
но никой те не чува,
тъй като във мрака
тишина бушува.

Ще ти се да стенеш,
но не би влияло,
тъй като във мрака
няма живо тяло

Ще ти се да искаш,
но кой ли ще ти дава,
след като във мрака
смъртта управлява?

А смъртта жестока
носи сълзи в рой,
убива тя от болка,
но носи ти покой.

Зловеща е и властна,
тя е страх за всеки.
Понякога прекрасна,
поробва те вовеки.

Свободата става нейна,
а пък мракът става твой.
Там ти ще царуваш вечно
в тъмен и невидим зной