StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,236
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,861
   Точки: 2,631,278
   Съобщения: 126,041
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ТОСТ

На весел пир веднъж се бяхме насъбрали

до ручей пролетен с изгърбен мост,

а поводът не си го спомням, но едва ли

да помня има смисъл. Помня тост.

 

На свежата поляна в сянка на гората

извадихме от кошници храна;

с компанията наша, толкова позната,

получи се голяма веселба.

 

„Заслушайте се, искам нещо тук да кажа -

взе думата един грузински гост -

и кратка приказка ще ви на вас разкажа,

така у нас го правят преди тост.”

 

„Така да бъде, разкажи и нека чуем!”-

притихнали, скупчихме се отвред

и той започна разказ интересен. Буен

бе само ручаят със пръски като лед.

 

„Живели някога във замък стар, потаен,

три рози – дивно хубави сестри.

Кръвта им била млада, а животът – празен,

без никакви младежи и игри.

 

Тогава розата червена, най-голяма,

загрижено казала на сестри:

„Животът тук тече без никаква промяна,

а принц живей зад тези планини.

 

Ще ида там и мойта хубост ще представя

и той ще ме хареса за жена,

а после, милички, аз всичко ще направя

и вас ще ви омъжа веднага.”

 

Тръгнала розата уханна и напета,

но в пътя ожъдняла за вода,

а ручеите, що тя срещала в полета,

за глътчици ù искали лисцта.

  

„Не. не! Та как ще се явя аз там, пред принца,

без моите листенца с аромат?”

Така запазила листенцата си – всинца,

и вехнеща, стигнала до палат.

 

Но принцът не желаел никак тази роза,

извърнал си главата настрани

и казал: ”Как в каляската си да я возя?

Нима увяхнала не е почти?”

 

След време втората от розите сестрички

поела за длечната страна,

но много зажъдняла, та листенца – всички

раздала на потоци за вода.

 

Щом влязла във палата, принцът се учудил:

„Как странна си, без никакви листца?

Такава аз не искам!”-  взел, че я изпъдил,

да си отива във своята страна.

 

Най-накрай тръгнала най-малката сестричка,

със примера от своите сестри;

и тя при принц отишла сам-сама, самичка

през ручеи, пустини и гори.

 

В пътя зажъдняла, а ручейче ù казва:

„Листо ми дай, а после пий вода!”

„Добре, добре, вземи!”- и пила до забрава,

а нищо тя не дала на следващите два.

 

На няколко потока листенца подарила

и пила, и умила си снага,

а повечето смело прескочила, лишила

и пак си съхранила свежестта.

 

Така прекрасна, модра, розата в палата

пристигнала без две-три листица,

но туй не накърнило ни чара, ни снагата

и станала на принца тя жена.”

                                                                                         

„Да пиеме! Наздраве! За мъдрата онази,

която знай къде, кога и как!” -

на гост благодарихме за приказката тази,

и тоста даже вдигнахме на крак.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2013-11-06
прочитания: 222
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход