Умира той, умираш и ти
спира живота и много боли
сълза след сълза спира света,
остава само болка, самота!
никой не може да го замени,
никой не може да го промени
него вече го няма сред нас
сякаш всичко спря в този час!
Боли ни, а болката изяжда ни
плачем, а няма вече и сълзи
толкова сме безпомощни ние
и вече никой не може да крие!
Чувам пак камбанен звън,
гледам дъжд се сипе навън,
- Ти ли си, ти ли плачеш за мен?
Ти си зная, затворен в плен!
Обичам те, не ще те забравя,
моля те, стой там, чакай ме в рая!