Сърце

Сърце от което, всичко е взето

и вътре от болка кънти.

То иска да чувства, да може да вкусва,

от всички любовни игри.

Опитва по малко, но някак е жалко,

не може и все го боли.

Защо ли не става и гасне в забрава,

потънало в мътни води.

Дали да мечтае, то вече не знае

или в самота да заспи.

Редяха се дните – топяха мечтите,

изплака милиони сълзи.

За миг някак стана, те станаха двама

и болката някак сломи.

Празнотата изчезна и слънцето грейна,

в мрачните облачни дни.

И всичко бе ясно, то празното място,

запълни с любов и мечти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf