Сърце
Сърце от което, всичко е взето
и вътре от болка кънти.
То иска да чувства, да може да вкусва,
от всички любовни игри.
Опитва по малко, но някак е жалко,
не може и все го боли.
Защо ли не става и гасне в забрава,
потънало в мътни води.
Дали да мечтае, то вече не знае
или в самота да заспи.
Редяха се дните – топяха мечтите,
изплака милиони сълзи.
За миг някак стана, те станаха двама
и болката някак сломи.
Празнотата изчезна и слънцето грейна,
в мрачните облачни дни.
И всичко бе ясно, то празното място,
запълни с любов и мечти.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|