Лицето ми се отразява в огледало,
плъзгам по стъклото аз ръце,
образът ти завладял ме е изцяло,
Чертая с пръсти твоето лице.

Виждам като сън реален
луна окъпана във светлина,
в далечината ореола ти изваян
блести като звезда в нощта.

От очите ти съм аз пленена
тъмни като бурното море,
нежност топла,озарена
се събира в моето сърце.

Протягам се да те прегърна,
влюбено ми шепнеш ти,
и усмивка блесна лъчезарна,
щастлива съм,че сме сами.

С огнен пламък слънцето изгрява,
потопено в твоите очи,
огледалото лицето отразява,
мислено докосвам нежни устни.

Аз съм толкова реална.
Ти-ангел със сребърни крила,
и на душата ти сияйна,
не ще мога да устоя!

26.04.04 г. Е.Б.П.
(на Краси )