StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,151
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 308,007
   Точки: 2,633,332
   Съобщения: 133,423
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сама

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...
 
Коли не минават,
тротоарът е празен,
бледи светлинки се подават,
но уви, опит напразен.
 
Навън безкрайна тъмнина,
а буря вилнее в главата ти,
навън злокобна тишина,
а мъка изцежда душата ти. 
 
Чакай, какво е това?
Пред очите ти, светлинка.
Нима това е звезда?!
Знак на надежда е тя!
 
Избърсваш поредната сълза, 
и ето усмивка е това.
Сякаш ти дава крила,
и отново вдигаш глава!
 
Толкова малко ти трябваше,
един знак от съдбата.
Ако знаех, че това те радваше,
Щях крушка да купя 100 вата! 
 
Не ти трябва съдба, 
нито светлина,
нито, дори красива звезда.
Можеш да се справяш сама! 
 
И така премина нощта,
и вече нямаше тишина,
И мъката се преодоля, 
И чудо! Ти успя! 
 
Не е трудно, 
Сама го разбра
макар малко мудно,
ти можеш да сътвориш чудеса! 
 
 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2018-03-15
прочитания: 146
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход