StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,829
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,702
   Точки: 2,667,135
   Съобщения: 172,193
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,716

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СЪРЦА ОТ ЛЕД


        1

Значение има ли, какво е времето навън 
щом вътрешно обхванал ни е студ, 
щом живеем сякаш сме в порочен сън
сред виденията на някой луд?

Прикрили своето безсилие зад маска, 
забравили напълно Дон Кихот, 
превръщаме се в лесна плячка 
на злото, в нашия живот!

Духовното изтласкваме на заден план 
в борбата си за ежедневния сух хляб. 
Гладът по-силен е от всеки блян -
Човекът винаги е бил и ще е слаб!...

Предава се пред сивия нюанс 
и влива се във неговия ритъм. 
Защо пропускаме доброто, питам аз?
А смисъл има ли на глас да питам?

Изстисква ни тъй всекидневният ни бит, 
че битката е, как да оцелееш.
Война се води, среща мечът щит, 
и няма време. Как да се засмееш?

Смехът е богохулство, ерес, грях!
И все пак имаме от него нужда!
Не може вечно да живееш в страх 
във своята държава, като в чужда. 

Страхуваме се от безпътната тълпа,
че влезеш ли във нея, няма да усети. 
Но ти ще го усетиш... Тук нощта 
надвиснала е над деня на всеки... 

Страхуваш се от другите - нали
престъпниците сякаш са безброй, 
а пък Темида тук отдавна спи. 
Страхуваш се от всеки нов порой. 

Страхуваш се и този страх полека
превзел те е, и с теб е неделим. 
Сред хората, къде е днес човекът?
Митът за него май е вече дим... 

Така и неусетно, ден по ден, 
обви сърцата ни стена от лед, 
и ледено сърце тупти във теб и мен, 
но как така ще продължим напред?

           2

Но мисля, че ще дойде ден, когато 
ще разбием тези ледени окови!
Ще изплуваме от битието-блато
и пак ще бъдем по-добри и нови.

И тази мисъл казвам я на глас!
Човека в нас отново ще открием!
Аз вярвам в него! Вярвам в нас!
Не може цял живот от него да се крием!

Той чака скрит под ледения щит, 
като малка свещ във храма ни, сърце!
Ранен е тежко, но не е убит!
Човекът има нужда от небе!

От светлина човекът има нужда, 
от топлина човекът се нуждае!
Нощта на същността му, знам, е чужда, 
случаен гост във него тя е!

И скоро (а защо дори не днес)
сърцата ни ще разтопят леда!
За мен, за вас, за всеки ще е чест, 
отново в нас да бият истински сърца!

21.06.2014.

Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2019-12-10
прочитания: 88
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход