Със теб стояхме сгушени един във друг

и да се пуснем все ни беше рано,

защото знаехме, че всичко свършва тук,

че само таз прегръдка ни остана.

Притисках те до мен. Проклинах времето,

че бърза да запрати всичко в спомена.

Потъвах под на грешките ни бремето

и сливах се със волята преборена.

Аз знаех, ти бе винаги по-силната

и за последно през сълзи ми го доказа.

Погледна ме в очите и целуна ме:

“Обичам те, момченце! Сбогом!” – каза.

Ти продължи сама. Дори не се обърна,

а аз се борех със копнежа в себе си,

да те догоня пак и пак да те прегърна,

но само гледах те, а ти в нощта се скри.

И тръгнах по забързаните улички,

Пресичах булеварди и ридах.

След туй поспрях и със горчиви думички

частици от душата си запях:

“Поспрете се за малко и послушайте!

Последната ми песен е красива.

Обичате ли някой, не допускайте

по малко любовта да си отива.

По-често с топли ласки го обсипвайте

и дните му залейте доброта.

По-често му прошепвайте: ”Обичам те!”

и вечно ще е млада любовта.”

С последни думи падна дъх последен

и рухнах аз удавен в самота,

а песента ми литна с вятър леден