Едно желание, което ме омайва,
прекрасен блян, изпълнен със печал.
Една ръка, която ме докосва
и океан от мисли, който е заспал.

Един човек, загледан във безкрая-
самотен, тъжен, огорчен,
и ето там е, но го няма
от мислите ти щом е заличен.

Една сълза по бузата се стича,
като оставя пареща следа.
Една река, която ме отвлича
за да ме хвърли в пропастта.

Един безмълвен шепот, който ми напомня,
че ще живея в самота.
Не мога да намеря Рая,
щом мъртва е за мене любовта.