Вървя през мрачен коридор потънал целия във прах, вървя лутам се дори, но изход не намирам сякаш съм попаднала в омагьосан лабиринт. Оплела съм се с толкова проблеми, че изход скоро няма да намеря. Сякаш света потънал е във мрак и няма никой който да ми помогне, да ми покаже правилния път. Няма изход вече, проблемите постоянно се множат, защо в тоз момент няма поне един приятел , който да ми подаде ръка. Животът понякога ни поднася изненади, понякога лоши дори, но трябва да свикваме , защото сме съвсем в началото на нашия живот.