StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,769
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,406
   Точки: 2,646,387
   Съобщения: 155,198
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не винаги е така

Очите ми са чаши и кафе -
топли, ароматни, пристрастяващи.

Очите ми са парченца шоколад -
след шепа захар и изтънчеността ти писва.

Очите ми са зелеви пеперуди -
безлични, некрасиви, жизнени.

Очите ми са тъмни облаци -
надвиснали под светлото небе.

Очите ми са по-страшни от цунами -
най-страшно е да се удавиш във сълзите им.

Очите ми са фарове в тъмното -
търсени, подслоняващи.

Очите ми са бездънни пропасти -
виждаш само проблясъците на повърхността.

Очите ми. Вечно незаспиващите.
Неспокойните дори в съня.

Очите ми не са достойни за възпяване -
не крият морета, нито пеят с горите.

И очите ми често бързо са забравяни -
тъмни от мъка, искрящи от сълзите.

Очите ми са тъпи остриета -
не раняват, само болят ужасно.

Очите ми са недостатъчна отрова -
измъчват, но никога не умъртвяват.

Очите ми са просешки тояги -
опипват пътя преди да пристъпя.

Очите ми две са изморени крила -
плешиви, изхабени и ненужни.

Очите ми са заспиваща пчела -
потрепва само да е жива.

Очите ми... са същият цвят
като най-страшните ти сънища.

Очите ми ме измъчват неизмерно.
Мухата правят слон,
огромно - всичко дребно.

Но не винаги е така!
Не, не винаги е така.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2009-01-29
прочитания: 339
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход