Обади се, не ме оставяй навън на дъжда,
няма значение от кога съм тук и те чакам.
Важно е, да ти кажа, че ми липсваш и боли,
не знаеш колко дори.
Ела, появи се, поне се обади, върни усмивката ми.
Прекалено е подтискащо далеч от теб.
Ела, защото душата ми не иска да те остави да си тръгнеш, че минутите ме дебнат и всичко тук е сиво. Ела, защото никога не съм си представяла да съм сама. Обади се няма значение от кога съм тук и те чакам, измежду четирите стени на стаята ми. Ела, избърши сълзите ми.Искам да те видя и това се превръща в обсебване, когато нахлуят тези тъжни дни. Ела, защото тялото ми те желае, защото чувствата ми излизат извън контрол. Прекалено подтискащо е да те няма до мен. Ела, защото никога не съм си представяла какво е без теб. Защото никак не е лесно, когато те разгромяват.Защото не знам какво да правя. А тук не остана абсолютно нищо.
Не ме научи какво е без теб и какво да кажа на сърцето си. Ако ти си си отишъл, аз съм загубила всичко. От къде да започна, след като всичко е свършило. Сега какво да правя, как да те забравя, така и не успях.