Родих се на този свят без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам или пък ридая?
Дали ще съм просяк или пък княз?

Когато бях още книга с корици,
но страници празни, много на брой,
написа ти в мене думи стотици,
обагри душата ми с шарени птици,
изпълни я с вечен ефирен покой.

Когато бях още дъсчицата бяла,
която си нямаше даже лице,
ти колко ли нощи над мене си бдяла,
и колко приспивни песни си пяла,
и тихо нашепвала \"мило дете...\"?

От свойта сърдечност направи ми лик,
изгради от морала си храм вътре в мен
и ето, че само за кратичък миг,
от чисто сърце посвещавам ти стих
и пред теб се покланям напълно смирен.

За душата ми ти бе богата трапеза,
която отхрани романтичен поет:
(басът го губиш - дяволито се плезя)*
на кой ли му трябва Майка Тереза,
когато си има една като теб?




* Тя каза, че не мога да пиша поезия според нея и ако й посветя нещичко, което да й се хареса, ще ми даде това, което тя е писала като ученичка. Дано загуби баса!