StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,515
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,641
   Точки: 2,643,785
   Съобщения: 152,721
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ/поема/ №8

Застанал съм пред свойта лента
и хвърлям поглед  към света,
макар и тъжен във момента,
по пътя си пак  ще вървя...

Аз пак съм в мойто родно село
и бавно с времето раста,
в училището тръгнах смело,
и почнах книги да чета.

Затрудих се и аз от малък,
едва навършил бях шестте,
горчеше селския ми залък,
и плащах в детството,юсте...

Властта бе в хора мало умни,
които търсят да мъстят,
с дела велики, неразумни,
и гледащи да пакостят!

В такава тежка атмосфера,
написах първия си стих,
за туй намразих мойто "вчера",
и към града се устремих!

Гимназията с "шест"завърших,
и бях признат за първенец...
С поезията си не свърших,
напротив в нея станах спец!

За първи път аз там се влюбих,
и с любовта си завървах,
но в лабиринта се загубих
и чак във Пловдив оцелях.

Там почнах свойта медицина,
и в София с "любов" се спрях,
но само след една година
със новата любов успях!

Там срещнах моята Алиса.
За любовта и` закопнях.
Съдбата нея ми ориса,
и с нея във гнездото спрях!

Децата ни се народиха,
след стаж в Острец и Първомай...
И в София се наредихме,
и там работих аз до край.

Със спорта аз света обходих,
видях народи и страни,
навсякъде почти съм ходил,
и туй духа ми съхрани!

Сега съм вече със пет внука.
Живота ми се извали...
И с  преживяното до тука,
не мисля,че се провалих!











vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-05-09
прочитания: 236
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход