StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,618
   Точки: 2,643,681
   Съобщения: 152,329
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №9/поема/

9//      Студени дни, след топло лято!
Това ми спретна Есента.
Аз вече давам всичко свято,
но да остана във  света!

Макар, че аз не се страхувам,
с лице да срещна и Смъртта!
Бих предпочел тук да общувам,
наместо в гроба да лежа!

О, знам вселенските закони!
Единствено е вечен Бог!
И нарисуваните на икони,
остават своя свят залог!

А аз съм един простосмъртен,
Човек от селски произход,
работен "хомо" и не търтей,
дано да вържа и аз плод!

И някои да ме запомнят,
това което съм им дал,
а не като строшена стомна,
напразно тук да съм живял!

Не си оставям и портрета,
да е на нечия стена,
и със претенция проклета,
да е за вечни времена!

Аз скромничко ще си отида,
тъй както скромно съм живял!
Не съм достоен за "корида"-
за "биковете" ме е жал!




vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-05-10
прочитания: 202
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход