StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,134
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,696
   Точки: 2,658,212
   Съобщения: 157,127
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №11 /поема/

Написах цял роман за любовта си!
Описах там било и не било...
Но разговарях там със съвестта си
и писах, не с наведено чело!

И тука искам само да повторя,
какви пътеки аз съм извървял,
и с нови думи Злото да преборя,
да кажа как и до къде съм спрял!

За любовта си много съм написал,
и днес да пиша още не съм спрял,
туй свято чувство за мен има смисъл,
без поривите му не бих живял!

.......Аз бях едва петнадесет годишен
когато ме намери любовта,
аз влязох в нея така романтичен,
и бях  ней- влюбения във света!

Но първата любов не тръгна гладко:
един партиен вожд ни раздели;
нали бях син на непартиен татко,
а тя пък кадър да партийците била!

И от това аз истински за страдах!
И без да искам, станах мъченик!
Намерих в стиховете си наслада,
но бях като наказан ученик!

И любовта ни беше замразена!
Общувахме си само със писма...
Гореше тя, привидно загасена,
но най-накрая, пламна и сама!

Аз учех в Пловдив свойта медицина,
но се събрахме в Столичния град...
И щастието ни не ни подмина!
Но най- нечакано дойде обрат!

Аз срещнах в София едно момиче,
със руси къдри и сини очи,
и тъй болезнено е заобичах,
че любовта ми първа се стъжи!

И тъй докато да се разбереме,
станах съпруг а тя стана жена ми,
и петдесет и пет години време,
делим по равно с нея Любовта!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2014-05-12
прочитания: 214
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход