Моите мисли са далече,
мисля си за теб,
някъде в мъглата търся твоя поглед мек.
Нужна ми е сила да намеря твоите очи.
Боже, защо те няма?
Твърде много ме боли.
Протягам ръка да те докосна,
всичко в мен крещи.
Много те обичам.
Върни се! Върни се ти!
Искам да те срещна.
Мислиш ли за мен?
Чакам те. Знам, ще дойдеш!
Ти за мене си роден.
Сърцето ми кърви. Искам да ти кажа,
прости ми ти,прости!
Знам, че си далече, далече ти от мен.
Няма да забравя този хубав ден.
Бяхме двама. Опиянени от любов.
Споменът се връща при всеки изгрев нов.
Обичаш ме! Аз помня нежния ти глас.
Нашепнатите думи стояха между нас.
Както и сега аз виждам, виждам в тъмнината.
Ярък лъч, звездите, теб и светлината.
Трудно е. Разстоянието ни дели.
Липсваш ми много повече и от преди.
Сама стоя сред тишината, в спомени потънала.
Сърцето бие учестено и превърнала,
моя лик в безмълвна сянка,
такава бях.
Чувствам се толкова тъжна,
без теб ,без твоя смях.
Усмивката бих си върнала, ако те видя пак.
Имам нужда от теб, нужда да зная,
че аз съм твоя живот.Дали?
Така е!
Съдбата ни разделя, съдбата ни събра!
Трябва да те имам.
Ти-моята мечта!!!!

Е.Б.П.