Когато перфектен е този живот
и ти се правиш на Бог,
някой те прекъсва и те краде,
носи частица от нищото в теб
и оставя празно поле.
Мъничка точка
във вас аз откривам,
защото допуснахте поредица грешки.
И злобна оценка,
ако някой прикрива
в какво се е провалял, от всеки.

Малък плъх,
донася твоята вина от много далеч,
и на твоя гръб
идва Темида с везни и със меч.
Малък плъх,
вижда всичко, което криеш от нас.
А този път,
никой няма да избяга от страх.

Нищо не е съвършено по природа,
а ти оспорваш мисълта на Бога.
Някой уличавате в грях, иска мъст,
когато си виновен, не сочи с пръст
или да търсиш да пролееш кръв.
Мъничка точка
във времена от окови,
така се обърна срещу тебе човека.
И всичко започва,
когато нещо ни води
към това, от което страхува се всеки.

(Хей, скъпа,
всички знаем, колко си добра
когато никога не падаш по гръб.
Дали за мене готвиш капан?
Хей, скъпа,
всички знаем твоята игра.
Дали за мене готвиш капан?)

Понякога искам само истина
и нищо друго да няма значение.
Ако можеш да четеш мислите,
дали сред тях ще има престъпление?
Аз знам как се съревновават
две конкурентни човешки идеи.
И вместо да ни забавляват
грешките ни правят студени.

Малък плъх,
донася твоята вина от много далеч,
и на твоя гръб
идва Темида с везни и със меч.
Малък плъх,
вижда всичко, което криеш от нас.
А този път,
никой няма да избяга от страх.