StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,043
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,400
   Точки: 2,649,083
   Съобщения: 153,293
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Любовно бягство (Илирийска поема)

Те влюбени бяха*- юнакът наш Ваньо
и Гинка- добрата мома.
Те двамата бяха тъй млади, тъй крехки...
те бяха все още деца.
Те бяха петнайсет годишни детища,
обзети от блян, от любов,
но техните свидни семейства с години
живяха като врагове.

И Ваньо и Гинка се срещаха тайно
щом ходеха те за вода.
Говориха дълго за своята обич,
за своята идна съдба.
Те дълго прегръдки, целувки меняха,
те можеха да са далеч,
когато са двамата заедно само
усещаха своя живот.
Споделяха те пред семействата свои
за своята силна любов,
но чуваха винаги думите тежки:
"но те са ни смъртен наш враг!".
Щом чуваха тези убийствени думи
(те с още по-яростна жал)
се срещаха нощем, през звездните нощи,
когато семействата спят.
Наш Ваньо навлизаше в гинкини двори
(прегръдки разменяха там)...
Разменяха думи горещи, целувки,
усмивки и сладки мечти...
Те взираха жално небето огромно
(и месеца светъл) тъй.. с жар.
Кълняха се в обич, във вярност до края
на техния беден живот.

Среднощните срещи все повече бяха
(все повече), нощ подир нощ,
все повече (месец след месец), година...
гореше (гореше) любов.
И никой и нищо не можеше вече
да скърши със злост любовта.
Неспирно наставаше нейната сила
(гореше тя в двете деца).

Обаче... един ден... решение взе се...
и Гинка продадена бе...
на селския крупен владелец (на Ганьо)
и всичко обречено бе.
Тя (Гинка) към своите майка и татко
крещеше цял ден със сълзи:
"Не искам аз Ганьо, аз искам си Ваньо...
Аз Ваньо жадувам за мен!
Но старите нейни родители просто
отвръщаха с гняв на лице:
"Недей да жадуваш напразни химери,
не слушай туй сляпо сърце!
Ще бъде днес волята наша, чуй, Гинко,
ти нямаш тук право на глас...
Ти знай ще ни слушаш, друг избор ти нямаш...
ще слушаш ти нашия глас!".

Една нощ тя (Гинка) оплакваше дълго
съдбата, зовеше:"Защо?
Защо любовта си не мога да следвам?
Защо е тъй злобен светът?
Защо аз не мога да бъда до онзи,
когото аз нося в сърце?
Защо аз да слушам родителски думи,
обзети от гняв бесове?
Кой знае по-мъдро какво ми е нужно?
Родата? Родата? Нима?
Аз мисля, че ази, че ази самата...
единствена истински знам...".
Тогава дочу тя гласа му на двора
(на Ваньо, на Ваньо) гласа.
Отиде при него. Той каза й нежно:
"Да тръгнем, любима, днес с теб...
Да тръгнем, любима, далече от всички,
далече от родния град...
да идем в незнайни предели, където
да почнем нов, топъл живот...
далече от тази простащина дима,
от тази една община,
където все слушаме слепите старци,
в която цари патриарх.
Да тръгнем, любима, какво ще изгубим?
Останем ли... знай... ще умра.
Щом видя те в чужди ръце ще се свърша,
ще тръгна от този живот.
Аз ще се натровя, но дишам ли още...
аз меч ще забия в сърце...
остана ли жив ще се хвърля от нейде,
от някои стръмни скали.
Без тебе животът не ще има смисъл,
любима, обичам те, знай...
Обичам те, с тебе жадувам да бъда,
до тебе, о, моя любов!".
Щом Гинка изслуша го, рече:"Любими,
ще тръгна далече днес с теб,
далече, където ще бъдем щастливи...
Обичам те, моя любов!".
Прегръдка смениха, целувка по-късно,
и хванати те за ръце
изчезнаха нейде, безшумно, далече
от своето родно градче.

На другия ден се разбираше вече...
наставаше време на смут.
Богатият Ганьо остана без булка,
на Ваньо рода- без момче.
На Гинка родът- без пари, без детенце...
за всички нещастие бе...
Проклинаха, плакаха... беше кошмарно...
кошмарно за всички в града.

Младежите в същото време (щастливи)
намериха свой собствен дом.
Роди им се чедо след време (недълго)...
и щастие ги навести.


*Сюжетът е чиста художествена измислица, която не мога да подкрепя със събития, за които съм чул или чел. Позволих си да използвам тези имена, които не биха учудили нито един българин, понеже героите ми са от простолюдието, а не от благородническата класа. Причината да избера точно такива имена е, произходът на илирите. Те са индоевропейци, близка общност от хора до тракийската общност, така че тези имена не биха били чужди за тях.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Поеми
публикувана на: 2017-05-07
прочитания: 294
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход